N1. може да се заключи, че при условията на пълзене тестове, проведени съгласно варианта I, решаващ фактор, определящ увеличаването на стабилността на свръхпалегите с По-голям макрогрес (фиг.3, 4) е изравнен чрез увеличаване на размера на зърното, инвалидизиращи действията на границите на зърното. При високи температури границите на зърно поглъщат дислокации, движещи се в резултат на подхлъзване и катерене, което води до намаляване на втвърдяването и отслабването на материала. По същия начин, отслабването на границата на зърното е свързано с деформацията на материала, дължащ се на така нареденото преминаване през границите на зърната, улеснено при висока температура. Ефектът е, че зърната могат да се плъзгат един спрямо друг в друг, без значително изкривяване в зърната. В резултат на тези процеси при тези условия на изпитване се наблюдава намалена стабилност и скорост на по-голяма степен на фин материала (фиг.3, 4). \\ {Фиг.3, 4). \\ Tnwhern101; като при условията на вариант II на теста за пълзене в резултат на увеличаването на стойността на нормализирания стрес τnng фактор фундаментално кондициониране на деформацията и стабилността на суперплалите (фиг. 5 6) вече не е размер на зърното (както може да се заключи от анализа на деформационната карта). При такива термични и механични натоварвания процес на деформиране на материала се извършва в целия обем на материала, главно поради механизъм за разместване (поради се изкачването и дислокационното приплъзване). Ролята на границите на зърното в този случай е вторична. Това се потвърждава от резултатите от тестовете за пълзене, които показват съпоставима стабилност на пробите, както с по-малък, така и с по-голям макрогрален (фиг. 5, 6). \\ T