Включването на функционални групи включва методи като окисление (например, окисление на пероксид или озонова окисляване), аминиране,   нитриране халогениране (например флуориране) и други подобни. Тази подкатегория има недостатъка, че ефектът, получен от. \ T   повърхностна обработка   (т.е. омокряемостта) е нестабилна и дегенерира с течение на времето, което води до краткотрайност   срок на годност   на обработената повърхност и нестабилност на съхранение. Липсата на стабилност на третираната повърхност е сериозен проблем, особено за   биополимерите   използвани за (в   vivo) медицински приложения, тъй като това може да доведе до нежелани характеристики, като промяна на свойствата на субстрата и / или променен профил на разграждане и по този начин възможни непредсказуеми резултати и / или нежелани странични ефекти. От друга страна, присаждането на функционални   мономери   или полимери върху повърхностите е по-стабилна / постоянна алтернатива (виж раздел   8.3.3 ).

Общи техники, използвани за включване на функционални групи на повърхността на a   биополимер   включва   обработка с пламък , радиация,   обработка на корона и. \ t   плазма , което може да увеличи повърхностната енергия на биополимера. Третирането с пламък е доста остаряло   техника за повърхностна обработка.