Алуминий (Al)

Алуминий (Al), също така спелуван алуминий, химичен елемент, лек сребристо бял метал от основната група 13 (IIIa или борова група) на периодичната таблица. Алуминият е най-разпространеният метален елемент в Земята’Кора и най-широко използваният цветни метали. Поради химическата си активност алуминият никога не се среща в метална форма в природата, но неговите съединения присъстват в по-голяма или по-малка степен в почти всички скали, растителност и животни. 

Случаи и история

Алуминият се среща в магменестите скали главно като алуминиеви силикати във фелдспарс, фелдспатоиди и слюда; в почвата, получена от тях като глина; и при по-нататъшно атмосферно замърсяване като боксит и желязо-Богат латерит. Бокситът, смес от хидратирани алуминиеви оксиди, е основната алуминиева руда.Кристалният алуминиев оксид (смарин, корунд), който се среща в няколко магмени скали, се добива като естествен абразив или в по-фините му сортове като рубини и сапфири. Алуминият присъства в други скъпоценни камъни, като топаз, гранат и хризоберил. От много други алуминиеви минерали алуминият и криолитът имат известно търговско значение.

Преди 5000 г. пр.н.е. хората в Месопотамия са правили фина керамика от глина, която се състои предимно от алуминиево съединение, а преди почти 4000 години египтяните и вавилонците са използвали алуминиеви съединения в различни химикали и лекарства. Плиний се отнася до алуминий, сега известен като алуминий, съединение от алуминий, широко използвано в древния и средновековен свят за фиксиране на багрила в текстила. През втората половина на 18 век химици като Антоан Лавоазие разпознават алуминиевия диоксид като потенциален източник на метал.

Суровият алуминий е изолиран (1825) от датския физик Ханс Кристиан Орстед чрез редуциране на алуминиевия хлорид с калиев амалгама. Британският химик сър Хъмфри Дейви приготвил (1809) желязо-алуминиева сплав чрез електролизиране на разтопен алуминиев оксид (алуминиев оксид) и вече е назовал елемента алуминий; Думата по-късно е модифицирана на алуминий в Англия и някои други европейски страни. Германският химик Фридрих Вьолер, използвайки калиев метал като редуциращ агент, произвежда алуминиев прах (1827) и малки глобули от метала (1845), от които успява да определи някои от неговите свойства.

Новият метал е представен на обществеността (1855 г.) по време на Парижката експозиция по времето, когато става достъпен (в малки количества с големи разходи) чрез редукцията на натрий на разтопен алуминиев хлорид чрез процеса Девил. Когато електрическата енергия стана сравнително изобилна и евтина, почти едновременно Чарлз Мартин Хол в САЩ и Пол-Луис-Тусан Херул във Франция открива (1886) съвременния метод за търговско производство на алуминий: електролиза на пречистен алуминиев диоксид (Al2O3), разтворен в разтопен криолит (Na3AlF6). През 60-те години алуминият заема първо място, пред медта, в световното производство на цветни метали. За по-конкретна информация за добива, рафинирането и производството на алуминий вижте обработка на алуминий.